Нашето постчовешко бъдеще

Вероятно сме на прага на постчовешко бъдеще, в което технологиите ще ни дават възможност постепенно да трансформираме нашата човешка същност. Много хора виждат тази перспектива като истинска свобода за човечеството. Тя включва правото на родителите да избират желаните от тях деца, свободата на учените да провеждат свои изследвания и правото на предприемачите да използват новите технологии за натрупване на богатство.

Може би сме предопределени да приемем този нов тип свобода или пък следващият етап от еволюцията умишлено ще ни подтикне към поемане на отговорност за собствената си биологична структура, вместо просто да я оставим в ръцете на случайните сили на естествения подбор. Ако това е така, трябва да действаме с осъзнатост. Постчовешкият свят може да се окаже подобен на настоящия, но обитателите му биха могли да се наслаждават на по-добро здравеопазване, удължен живот и вероятно повишена интелигентност в сравнение с днешния ден. В същото време той може и значително повече йерархичен и конкурентоспособен от сегашния, което може да доведе до социални конфликти.

Не трябва да разглеждаме себе си като жертви на неизбежния технически напредък, когато той не служи за благото на човека. Истинската свобода означава политическите общности сами защитават своите ценности и именно такъв вид свобода трябва активно να упражняваме във връзка с биотехнологичната революция днес.