Особености на гръцкия език в периода IV-VI век по епиграфски данни от България

Езиковите характеристики на гръцките надписи от IV–VI век, открити на територията на съвременна България, илюстрират общите тенденции в късното койне, идентифицирани чрез епиграфския материал от различни региони на империята. Изследването обхваща периода на Късната античност, когато се осъществява преходът от класическия към средногръцкия (византийски) език, а културно-исторически настъпва утвърдителен процес за новата християнска религия. В анализа се разглежда взаимовръзката между тези два явления и как езиковите особености са свързани с християнизацията в тракийските области под властта на Източната Римска империя. Епиграфските паметници служат като ценен източник за говоримото гръцко наречие; след I век единственият литературен документ по този въпрос е Новият завет. Те предоставят информация относно имената на първоначалните християнски епископи, йерархичната структура на клира и конфликтите между ариани и православни през IV век в сегашните български земи. Особено внимание се обръща на използването на специфична християнска лексика и антропонимии, както и върху символите, формулите и акламациите типични за стилистиката и оформлението на късноантичните надписи.

Албена Мирчева-Жечкова завършва специалност "класическа филология" и след дипломиране започва да преподава старогръцки език в НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“ и СУ „Св. Климент Охридски“. Темата ѝ за докторската дисертация е „Особености на гръцкия език в периода IV–VI век по епиграфски данни от България“. В момента тя работи като доцент в катедрата по „Общо, индоевропейско и балканско езикознание“ във Факултета по славянски филологии, където води лекции по общо езикознание и палеобалкански езици. Научният ѝ интерес обхваща основно проучвания върху старогръчкия, тракийския както и палеобалканските езици; тя също така e авторка на книгата „Увод в палеобалканистиката“, публикувана през 2017 година.