Нищо по-малко от вечност

"Нищо по-малко от вечност" - това е една история, най-страшната, която баба може да разкаже на внучката си. Тази приказка не е плод на въображението, а резултат от страдания; в нея присъстват човешки демони, опиянени от кръв и женска красота. Чуват се крясъци на злорадие и писъци на осквернени девойки. В нея има мъже – бащи, съпрузи и братя – които са полудели от безсилие и скръб заради невъзможността да помогнат на близките си. Присъстват плачове, стонове и обезумели погледи. Има изморени тела с рани по краката им, преплитащи се между камъни и трупове. Лошата миризма идва от разложеното месо и дрехите, превърнали се в дрипи. Дълги извити ножове замахват с придружителството на зловещ смях. Алчни ръце изтриват златни монети, нанизи и вещи от треперещите пръсти като плячка...

Но сред цялата тази безнадеждност в приказката все пак присъства любовта – онази велика сила, която носи надежда и очиства греховете ни. Пред нейното величие дори Съдбата остава засегната; тя страда защото е донесла толкова болка , че единственото ѝ възмездие би било вечността - всичко друго изглежда недостатъчено!