Живот без маска

Лентяи съществуват в най-различни форми и колкото щеш! – реших да се противопоставя на редактора. Има хора, които не се притесняват къде и с кого да отидат, те просто живеят за себе си. Моите лентяи обаче са загрижени за многобройната тълпа, която бърза към работа денем и нощем...

Точно така! Средностатистическият човек представлява вените и кръвоносната система на обществото; той работи с ръце и крака, докато умът му бездейства или мечтае.

Буден е, нали? Глупостите на държавните мързеливци не го оставят на спокойствие. Умът и духът му блуждаят. Има легло, но сънят не идва... Разбира се, че въстава срещу себе си. Именно! Работи със своите по-висши органи вместо с крайниците си. Не-не, не фантазира; тоест, не губи времето си във въображение или в превръщане на мечти в цели — той просто живее с тях. Както героите на Дюма постоянно стоят готови да защитават краля (особено самия себе си), така моят герой стои над белия лист...

Разбира се! „Крушата не пада по-далече“ — именно това ще предаде и на децата си... Няма да му стигнат два живота да оправдае безсънието си пред онези след него, които ще дойдат с отворени очи, за да осъзнаят колко много е работил… Единственото изкушение което този лентяй и разказвач ще занесе със себе си в земята е всичко онова ненаписано върху белия лист за тези бъдещи поколения…

Авторът