Царица Елеонора Българска

Князът и Княгинята се появиха, хванати за ръка: той беше висок и закръглен, облечен в генералска униформа с всички отличия, бавен и леко накуцващ – изглеждаше като страдалец! Полуобърнат към Нейно Височество, той излъчваше удовлетворение, сякаш е яхнал расов кон. А тя – с дълга шия и благородни черти, висока и стройна, бе облечена в бяла лионска коприна с толкова семпла и елегантна кройка, че фигурата й изглеждаше изящна и безспорна като математическа формула или афоризъм. Всичко добавено към този внушителен силует би накърнило неговата кристална цялост. Княгиня Елеонора не беше нито млада, нито особено привлекателна. Но притежаваше такава естествена царственост, че възможността за всякакво друго чувство освен възхищение изглеждаше невъзможна...

През деветте години от своето управление – блестящите но също така трагични времена на Балканските войни – царица Елеонора премина от мащеха на знатните сираци до Майка на Отечеството. Международната преса я нарича „Коронованият ангел на България“. Последното й желание бе изпълнено: погребана е в свещената българска земя близо до стените на Боянската църква, която сама спаси от разрушаване и по този начин я остави за поколенията напред.