Епиктет и човешката свобода

Книга седемнайсета от серията "Философия за всеки".

Епиктет (около 50 – 138 г.) е античен стоически философ, който, подобно на Сократ, не оставя след себе си писмени трудове. Вместо това той предпочита да предава своите идеи чрез разговори и диалози. Роден в робство, по-късно получава свобода и става известен с дълбочината на размислите си относно човешката свобода в историята на философията. Неговото мислене е повлияно както от платоническите концепции, така и от развиващото се християнство по негово време, което надгражда старостоиците Зенон, Диоген и Хризип с идеята за върховното божество. Етиката на Епиктет разглежда доброто и злото, истинското и фалшивото през призмата на действията на индивида, който носи отговорност както за собствените си страдания, така и за щастието си.

През Средновековието учението му служи като наръчник със съвети за монасите; множество по-късни мислители като Блез Паскал, Монтен, Ницше и Хегел изграждат свои философски теории въз основа на него.