Все повече ми харесва да се разхождам сам

Ако перифразирам Одън, можем да кажем, че „дъждът създава поети“. Вероятно става дума за лондонския дъжд, меланхолията на голямата столица или самотата на космополита? Не мога да определя какво е вдъхновило тези стихотворения. Съмнявам се и Димитър Ганев да знае отговора. Но съм щастлив, че ги е написал. Това е мощна и дълбока книга.

Иван Ланджев

Да се разхождаш в свят, който вече е бил видян и описан преди теб; да блуждаеш из книги, градове и любовни истории, които са ти познати… И с един късно романтичен жест да им върнеш тъгата и очарованието им; да възкресиш стари гласове и да следваш Бродски през есенните месеци... По пътя си срещаш както иронията, така и меланхолията… Книга с призивна сила - силна творба. Книга, която бих носил със себе си при (прет pretend) самостоятелни разходки.

Георги Господинов

Димитър Ганев е роден през 1992 година в София. Завършил е философия във Виена и после в Лондон, където известно време работи като журналист. Носител е на награди от различни литературни конкурси като „Веселин Ханчев“ и „Рашко Сугарев“. В момента учи за докторска степен в Единбургския университет. Това му е втората стихосбирка след "Никол слиза по стълбите" („Жанет 45“, 2014).