Шест етажа без асансьор

Знаете ли? Аз бях първият човек на света, който прочете новата творба на Маргарита Петкова. Чел съм много от книгите ѝ, но за съжаление не всички; не защото нямам желание, а защото просто не мога да ги открия. Но истинската ми болка идва именно с новата книга.

Тя е изпълнена с етажи, които трябва да се преодоляват. Защото асансьор няма – "Шест етажа без асансьор". Тази фраза описва начина, по който я четем - на един дъх. Почти задушен от вълнение – благодарение на началото и края, както и всичко между тях. Всички стихотворения са поднесени толкова внимателно и последователно, че образуват роман. Отново! В този ред думи има само хаос от невъзможните за контролиране чувства, предизвикани от любовта - споделената любов. Докато четеш, преживяваш всяко чувство; будиш се сякаш след дълъг сън и си мислиш как думите говорят точно за теб – за теб и Нея или него; за двамата вас - онези , които сте били или искали да бъдете.

Има множество възходи и падения в текста, но между тях присъства балансът – сигурността и истинността относно това какво носи любовта на човека и как той отвръща на чувството с обич към него самия. Любовта изглежда като магнит, объркващ полюсите: тук вече няма плюс или минус; правилно или грешно — просто пълни погледи един в друг.

След това очите ти усещат горещина — болката залива лявата страна (или друга такава), която топли душата ти при щастието да си близо до някого. Смелостта да бъдеш момиче в прегръдките на момче е най-красивият момент! Стъпалата им са неизброими — никой не осъзнава колко изкачват нагоре или слизат надолу: когато сме въвлюбени никакви стъпки не могат да ни спрат!

Но все пак реалността чука на врата — актьорът го знае добре… Както мнозина питат: защо винаги има хора недоволни от любовта? Защо тя натоварва тези, които се страхуват да я приемат? Защо толкова трудно признават наличието ѝ в живота си? Казвал съм многократно — животът е синоним на любов! Срамежливците избягват признанията - те търсят смелост.

Любовта идва там където я чакате със свито сърце – онази уникална светлина между два етапа... Там пише Маргарита Петкова безстрашно относно чувството „любов“. Или говориш честно за всичко около себе си; иначе оставайки незабелязан... Или живееш своят живот напред с любящ дух!

Симеон Аспарухов