Огледални вселени

Василка Петрова - Хаджипапа е родена в София и е филолог по образование, завършила немска и английска филология в Софийския университет. От десетилетия живее в Никозия с мъжа си Христос Хаджипапас, който е известен писател от Кипър. Тя посвещава живота си на преводната дейност, използвайки активно български, гръцки, немски, английски и руски език; също така се занимава с литературна и театрална критика.

В партньорство със съпруга си Христос тя превежда и публикува българска поезия и проза в Кипър и Гърция. Някои от техните преводи включват "Опит за летене" на Й. Радичков под режисурата на Юлия Огнянова и "Последната нощ на Сократ" на Ст. Цанев. Те изготвят малка антология на българската поезия, която е публикувана в кипърското литературно списание "Неа Епохи". Василка има множество преводи на съвременни български автори към гръцкия език, които са били публикувани в различни литературни списания. Тя е член както на Съюза на българските писатели, така и на Съюза на кипърските писатели; част е от Кипърския ПЕН клуб и Международния институт за театър.

Нейната първа стихосбирка "Глътка въздух" излиза през 1983 година в Кипър при това написана основно на гръцки език – много от стиховете обаче са композирани докато все още е живяла в България. През 2003 г., издателство "Балкани" пуска книгата й "Отложен живот", която съдържа нетрадиционни екзистенциални размисли относно съдбата ни като „емигранти“ тук. След нея следва сборникът „Орехови думи“, публикуван през 2009 година; през същата година тя представя стихосбирката „Единствената дума“ в Кипър. Нейните произведения са били превеждани наред с други язици – английски, италиански, френски, албански и турски – а самата тя присъства във множество антологии както кипарско-гръцки така и международни.