Самоличност

Жан-Марк сънува. Изпитва страх за Шантал и я търси, бягайки из улиците. Накрая забелязва как тя върви с гръб към него и се отдалечава. Той тича след нея и вика името й. Още малко му остава да я настигне, но когато тя се обръща, Жан-Марк е потресен да види непознато и неприятно лице вместо нейното. Не е друга жена - това е неговата Шантал, без никакво съмнение; обаче лицето й изглежда чуждо, което е жестоко и непоносимо за него. Прегръща я силно, притиска я до себе си и през сълзи повтаря: „Шантал, моя мила Шантал!“, сякаш с тези думи опитва да възвърне предишния й образ и идентичност.