Осемдесет и девет думи / Прага, една изчезнала поема

ИРОНИЯ. Кой от героите е прав, а кой не? Дали Ема Бовари е непоносима или всъщност смела и вдъхновяваща? На този въпрос няма еднозначен отговор. Романът сам по себе си представлява иронично изкуство, което означава, че неговата „истина“ остава скрита и неизразима. Човекът стреми да види опростеното изображение на света, където доброто ясно се отделя от злото. С Донкихотовия идеализъм романът се противопоставя на това дълбоко вкоренено желание, разкривайки сложността на човешката природа. Иронията не е просто лична нагласа на автора; тя е същинска характеристика на романовия жанр. Иронията = начин за представяне на многозначността.

Прага – драматичният и болезнен център на западната история – бавно се губи в мъглите на Източна Европа, към която никога не е принадлежала истински. Този град, първият университетски център източно от Рейн през XV век, беше сцена за началото на голямата европейска революция и люлка на Реформацията; той предизвика избухването на Трийсетгодишната война и стана столица на барока с всички негови ексцентричности. През 1968 година Прага напразно се опита да насочи социализма към Запад след студения период.