Валс на раздяла

„Влакът пристигна на гарата и две жени слязоха от него. Едната изглеждаше около тридесет и пет години – тя получи целувка от доктор Скрета, а другата, която беше по-млада, привлекателно облечена и държеше дете на ръце, бе посрещната от Бъртлъф.
– Покажете ми вашето момченце, многоуважаема госпожо – каза доктор Скрета. – Още не съм имал удоволствието да го видя!
– Ако не те познавах толкова добре, можеше да ме заподозреш! – се засмя госпожа Скрета. – Виж какво, той има родилно петно на горната устна точно като твоето!
Госпожа Бъртлъф погледна към Скрета и почти извика:
– Наистина е така! Докато бях тук за лечение изобщо не го забелязах!
А Бъртлъф ликуваше.
– Това е невероятно съвпадение; позволявам си да го нарека чудо. Господин доктор Скрета връща здравето на жените и принадлежи към ангелското общество; оставя своя знак у децата, които благодарение на него идват в този свят. То всъщност е ангелски знак!

Желанието да бъдем възхвалявани никога не угасва. Спомнете си например за Свети Симеон Стълпник: той построил стълб в пустинята с малка площадка най-горе - място само за стоене прави. Той прекарал там целия си живот, докато християнството му се възхищавало за това удивително постижение - сякаш човек надскача границите на своите способности. Свети Симеон Стълпник може би е нашият Гагарин от третия век. Желанието за признание не е смешно; то е трогателно именно защото показва нуждата ни от хората около нас — ние сме свързани с тях и без тях просто не можем да живеем.

Свети Симеон стоял самотен върху един квадратен метър пространство в небесата, но все пак бил част от човечеството! Усещал милиони очи вперени в себе си и присъствал в умовете им — това му носело радост. Той представлява велик пример за любов към ближните и живота сам по себе си. Мила госпожице, сигурно дори не подозирате колко много у нас носим по един Свети Симеон Стълпник; той остава важната част от нашата същност."