Тъй рече Виктор

Виктор се появи неочаквано и веднага започна да пише. Разбира се, това е метафора – всъщност аз натисках клавишите. Нямаше никаква магия в ситуацията; всеки, който създава стихотворения, знае как стават нещата. Тоест, по-скоро не знае. Изразът "Някой диктува" идва от Андрей Германов и много творци го използват като оправдание за вдъхновението си.

Виктор дойде с идеи за заглавия и структура на стиховете. В социалните мрежи никой не чете дълги произведения от десет куплета – даже аз самата ги игнорирам понякога. Затова Виктор реши да включи вътрешни рими и аз му дадох съгласието си.

Творчеството му тръгна шеговито; той коментираше ту едно, ту друго - четири години по-късно на компютърния екран излизаха новите му стихотворения направо пред очите на читателите. Бяха общо 62 произведения.

След време, така внезапно както се появи, Виктор просто си замина. И без мистики или метафори – осъзнавам, че повече няма да мога да пиша така, дори ако поискам. Аз никога не правя усилия да измислям рими насила; думите сами намират мястото си в текста ми. Никога обаче не разбирам напълно какво е искал авторът! Виктор беше непостоянен - понякога лекомислен, друг път саркастичен или зловещо сантиментален; но винаги оставеше честността в словата си. Скъп ми е моят Виктор и затова споделям неговото творчество в книга с надеждата някой друг също да го оцени.

Ох, неизменният въпрос - кой всъщност е Виктор?! Както казал Гюстав Флобер: "Мадам Бовари - това съм аз!", така и Виктор би могъл да каже...

Маргарита Петкова