Шест етажа без асансьор. Пълната версия

Това са моите „Шест етажа без асансьор“, представени за първи път в тяхната цялост. Обичам ги, защото съм преминавала през всеки един от тях (и продължавам да го правя) стъпка по стъпка, с почивки и устрем, сякаш летя нагоре, без да се опирам на перилата, а слизането ми е бавно и придружено с дълбоки въздишки.

Изкачването на тези етажи ми бе даровано почти свише в период на затворен, враждебен свят, изпълнен с ужас. Осъзнах колко прекрасно е да бъда Малката. Животът ми стана целият и завършен до този момент без никакви пропуски. Позволих си да бъда уязвима – уязвима до силния човек до мен и достатъчно силна да понеса неговата слабост към мен. Жената може истински да бъде жена само когато мъжът до нея заема правилното място и тя няма нужда да доказва как може да му замести ролята.

Става въпрос за любов – доверие, грижа и загриженост; споделени мигове от ежедневието и живот. Имайте своите високи етажи дори ако сте на партера на живота. Имайте любов – независимо каква или към кого! Без нея какво значение имат всички останали неща?

Маргарита Петкова