Реторика към Александър

Съчинението „Реторика към Александър“, което се смята за написано от Аристотел, но вероятно е дело на неговия ученик Анаксимен, е вторият най-значим реторически трактат от гръцката античност след основополагаемата работа на Аристотел „Реторика“. Основният акцент в „Реторика към Александър“ е поставен върху практическите средства за убеждаване – аргументи, признаци и мнения и др., с внимание към стилистичния аспект, който сам по себе си може да направи речта убедителна или поне приемлива за аудиторията. Текстът представлява фиктивно писмо до цар Александър Македонски, чийто учител е бил Аристотел.

По същество „Реторика към Александър“ служи като източник на правила за изграждане на текстове без значение кой ги получава. То не тълкува вече съществуващи речи на известни оратори или стихотворения от различни жанрове, както например прави реторическият трактат “За възвишеното” на Лонгин. В този контекст псевдо-Аристотеловото произведение може да бъде ценно само по себе си или във връзка с напълно различни текстове, а не задължително свързано с гръцките и римските оратори, чиито творби все още не са широко преведени на български.

Преводът извършен от Георги Гочев продължава традицията в превода на старогръцката реторика и философия, утвърдена през годините от учени като Александър Балабанов, Александър Милев и други. Под вещото ръководство на научния редактор доц. д-р Николай Гочев „Реторика към Александър“ става достъпна на български език като ценен наръчник по реторика с подходящи коментари и индексирани материали.