Върху етническия произход на Св. св. Константин и Методий

Книгата „Върху етническия произход на Св. св. Константин и Методий“ предлага нова перспектива за по-добро разбиране на произхода на светите братя. Обикновено техният произход се свързва с гръцкото или славянското население в родния им град Солун, Византия. Съществуват твърдения, че бащата им Лъв е преселник в Солун и че неговият предшественик е бил част от царския двор, но е изгонен поради измяна. Тези сведения често биват пренебрегвани или неправилно интерпретирани. Има предположения, че дядото на светите братя може да бъде български боил, който избягал от езическа Плиска в Солун след конфликт с български владетел.

В настоящето изследване обаче дядото на светите братя по мъжка линия е представен като византийски благородник, близък до императора, изпратен в изгнание от Константинопол към Солун заради предателство; това открива възможности за намиране на документални доказателства относно него. Информацията в житията на светите братя позволява да се състави приблизителен образ на техния дядо - приемаме го за Константин Воилас, византийски патриций при императрица Ирина (797-802). Вероятно той е бил низвергнат под края на нейното управление и изпратен в изгнание.

На базата на надеждни данни повечето изследователи считат патриция за силно гърцизиран потомък от прабългарската фамилия Воилас (Боилите), които са били заселени от византийските власти в провинции като Витиния и малоазийска Мизия наред с множество други българи и славяни от Горна Тракия. От този род идва и известният византийски монах свети Йоаникий Велики (754-846), почитан както сред гръцката църква така и сред българската православна общност.

Обосновано е мнението, че учениците на светите братя – Климент, Наум и др., вероятно също принадлежат към тези гърцизирани българи и славяни от малоазийска Мизия; те били монаси във Света гора около планината Олимп , най-вероятно в манастир "Св. Полихрон". Предоставят се данни сочещи към възможността дядото Константин Воилас през младостта си да бъде идентичен с известния епископ Константин от Котрагия близо до Охрид; той участвал активно в мисии по християнизиране през 783-784 година между славянските племена.

Тази дейност може да бъде част от документирани действия познати като „Солунска легенда” или „Брегалнишка мисия”. Изказванията относно живота му потвърждават тезата изложена във житието na Св. Константин Философ: неговият дядо служи за пример не само при създаването на глаголицата ами също така при преводите ни религиозните текстове.

Друг важен фигура - княз Борис-Михаил – владелецът България адаптира азбуката разработена od святого Konstantin Философ i допринесе значително za разпространението нa Кирило-Методиевската книжовност сред новопокръстения народ a po-късno i sred другитe novopokrsteni iztochnoevropeiski narodi.