Върху етногенезата на албанците, каракачаните, куцовласите и румънците

В книгата се разглеждат основните теории относно неясния произход на албанците, каракачаните, куцовласите и румънците, както и общите им характеристики. Открити са редица недостатъци в най-разпространените хипотези за техния произход. Основният проблем с тези теории е, че само славянските народи се смятат за външни заселници на Западните Балкани през Ранното Средновековие. В текста са предоставени различни доказателства, които позволяват коригиране на този пропуск.

Много съвременни изследователи отхвърлят старата теория, според която албанците (наричащи себе си шкиптари) произлизат от малка част от античните илири. Тази противоречива хипотеза предполага значителна латинизация и славянизираност на група илири, без да отчита влиянието на старогръцкия език или многобройните средновековни нашествия от готи, хуни и други племена. Изложени са 12 научно обосновани резултати от историографията, археологията и етнографията против валидността на тази теория. Приведени са 40 автентични албански думи с източно-иранска етимология; 43 двойки когнати между албанския и осетинския език; а също така 12 тройки когнати в албанския, осетинския и унгарския език. Това подсказва наличието на важен източно-ирански компонент в трите езика - масагетската култура при осетинците и аваро-кутригурската при албанците.

Освен това биват посочени седем ключови термини (религиозни концепции и календарни понятия), присъстващи в албанския язык, които съответстват със сродни термини в прабългарските езици: например „бог“ (Hyj) сравняван с прабългарското УВИ; „душа“ (Ah?) спрямо ?ф?; „глиган“ (Dos?) – ДОКС; „дракон“ (Beirojn?) – ВЕРЕНИ итн.

Тези данни ни дават основание да предложим нова хипотеза относно взаимодействието между местното население след средновековната криза - автохтонното население под натиск от нашествията комбинирало своите сили със заселилите се славяни и Куберови прабългари като субстрат за формиращия се нов народ шкиптари. Суперстратът идва от новопристигналите кутригури-масагети в Епир и авари по време на Средновековието — факт отражаващ се дори в имената на византийските епископии там.

Етногенезата на каракачаните και куцо-власитe протича през средновековието именно тук , което може да предполага влияние отв страна номадизиралито кутригури върху тяхната идентичност "куцо-власи". Към края на X век повечето куцо-власи мигрират към Мизия участвайки във възстание през 1185 година близо до Търново . По времето нa XIII век много oт тях преминават река Дунав ставайки основоположници нa бъдещата румънска народност.