Цветът в Петокнижието. Езикова картина на света

От автора

Единадесет години след старта на моето изследване за цветовете в Библията, при поредния преглед на материала осъзнавам, че текстът носи един уникален белег - той не е резултат от самостоятелно занимание в кабинета ми с Библията, а отражение на рядък обществен интерес и споделено преживяване. В известен смисъл това не е само мое изследване; то произтича от множество фактори и затова съм благодарен на Съдбата или Бога.

Първоначалният стимул дойде от студентите в Нов български университет, които ме вдъхновиха да извлека различни интересни факти от иврит както за тях, така и за мен. Колегите ми помогнаха да осъзная мъдростта на Илел: "Много дължа на учителите си. Още повече – на колегите си. Но най-много – на учениците си." Затова благодаря на Теодора, Ирена, Зорница и всички останали участници в курсовете по теми като "Цветът в материалната и духовната култура", "Цветът в Стария завет" и много други. Не мога да пропусна доктор Ивайло Костов, ръководителя на програмата по сравнително религиознание към НБУ.

Също толкова значимо е как тези курсове намериха място във вътрешната програма на университета. Чудя се коя дума би описала отношенията ми с уважаваните арабисти Александър Веселинов и Велин Белев: професионализъм? Респект? Всеки термин е точен до известна степен; може би най-подходящото определение е подарък.

Мони Алмалех е специалист по езикознание с акцент върху три области: българистика, хебраистика и семиотика относно цветове. Той има множество научни публикации свързани с българската граматика, сравнителното езикознание и семиотичните аспекти на цвета във фолклора. Успешно комбинира тежка научна терминология със стилови литературни похвати. През последното десетилетие основният му интерес се концентрира върху текста на Библията.

Настоящата книга представя разказ специално насочен към българските читатели относно загубата или запазването при превода от хебрейския сакрален текст към българския или други индоевропейски езици. Авторът използва богатството от теоретичния апарат съвременното езикознание предлага; обаче неговият подход оставя впечатление повече като проникновение отколкото просто академично изследване.

Сред по-известните му произведения са: „Balkan Folk Colour Language“, Издателство „Св.Климент Охридски“, 1996 г.; „Цветовете в балканския фолклор“, 1997 г.; „Цвят и слово“ (2001); „Българско-ивритски разговорник“ (2002) ; “Ивритско-български речник” (2004).