Вебер и Бурдийо: Подходи към интелектуалците

Автономността на изкуството и интелектуалците отдавна не представлява само предимство, а все по-често се явява проблем, дори бреме за мнозина. Докато през втората половина на XIX век творци като Флобер, Бодлер, Мане и по-късно Зола са се борили за тази свобода, днес ние я притежаваме без усилия. Не просто като наследство, което често не оценяваме достатъчно или може би не сме напълно заслужили, а като дар. От конфликта между теории и практика можем да заключим: Вебер е важен катализатор за размисъл, но той не е наш съвременник; поствеберовите теории относно интелектуалците водят до едностранчиво разбиране на явленията и опразване на понятието. Това преобразува прометеевото обещание на една известна личност в нарцистичен потребител на собствената си безпомощност и самота.
Ивайло Знеполски