България и Византия - титани на кръста

През 924 година византийският патриарх Николай Мистик, изтъкнат интелектуалец от средновековието, е написал следното относно конфликтите между България и Византия: „...същата скръб винаги ме съпътства заради общите бедствия, които разяждат Божия народ — ромеите и българите. Защото българският народ наистина е част от Оногова, който с кръвта си ги спаси и чрез Светия Дух направи братя“. Този важен фрагмент от негово писмо показва, че в началото на X век по време на Златния век при Симеон Велики България и Византия са изградили общо културно пространство в рамките на Православната цивилизация. Не е учудващо, че известният английски историк Арнолд Тойнби твърди, че България не само получава византийска култура, но също така става втори център на православието, който генерира и разпространява култура сред славянските народи.

Тази книга разглежда как българите преминават от статуса на врагове на империята до членове на Божият народ и творци на Православната цивилизация. Как само след два века съжителство с една от най-влиятелните държави в историята България се утвърдила като военен конкурент и цивилизационен партньор. Как през ключови моменти в историята българските владетели пренебрегвали краткосрочните интереси за сметка на далновидни политически решения с дългосрочно значение за Европа и православната традиция.