Наследството на Сасанидска Персия у българите на Долния Дунав

Информацията за питакшите от Армази в Иберия, съчетана с данните от надписа на Шапур I от Накш-и-Рустам, предоставя нова перспектива относно имената на представители от българската династия Дуло и по-широката българска аристокрация. Честото срещане на имена като Аспарух, Заберган и Безмер сред персийските аристократи в Кавказкия регион предполага възможен ирански произход на част от българския елит. Особено внимание заслужава името Аспарух, което наред с археологическите находки в Иберия от III век и споменаването му у Амиан Марцелин във връзка със събития през втората половина на IV век подсказва за значителна историческа стойност. В контекста на научния дебат е важно да се вземат предвид фактите около средноперсийското име Ховрат и да се преосмислят разбиранията за имена като Персиан и Маламир, които принадлежат към последните езически владетели на Дунавска България, при които все още се усеща носталгия към Източната култура.

Относно автора:
Тодор Чобанов е роден през 1977 г. в Асеновград. Завършил е специалността "Археология" в СУ "Св. Климент Охридски", а в момента е докторант там с дисертация върху дворцовата архитектура на Първото българско царство под ръководството на доц. д-р Стефка Ангелова. Той има публикации свързани с изследването на влиянието на Изтока върху културата в Дунавска България и етническия произход на старите българи. Освен това авторът активно работи за опазване на културното наследство.