Реторическа аргументация и истина в творчеството на Фридрих Ницше

В едно от писмата си, написано през 1888 година, Ницше се определя като Геният на истината, противопоставяйки се на Гения на лъжата. Тези негови думи можем да вземем много насериозно, тъй като в цялото си творчество той с голяма страст и последователност следва „пътеките на истината“, подобно на великия методолог Картезий. Темата за истината е неизменна присъствала както в ранните, така и в късните му произведения. Всъщност може да се твърди, че концепцията му за истината остава постоянна - винаги обречена да бъде неистина. Променят се само начините и подходите, чрез които Ницше формулира и представя своето разбиране за истината пред аудиторията; той я разглежда от различни перспективи и под различни ъгли. За него разговорът за истина всъщност не касае самото понятие "истина", а по-скоро теми свързани със здраве, бъдеще, растеж, власт или живот.

Станул Грозев е доктор по философия от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. В изследването си относно Ницше и реториката авторът проследява развитието на философските идеи на Ницше във връзка с аргументацията и истинността с акцент върху критиките му към възгледите на Кант и Хегел относно красноречието и художественото изкуство. Подчертавана е значимостта на Декарт (включително неговия метод за откритие на истини в науките) при формирането на идеите у Ницше. Изложен е нов поглед върху концепцията за реторичната истина. Методологията включва принципи за интерпретиране и разгадаване на текстовете на Ницше: принципа за целостта, реторичния принцип, принципа свързан с живота και опита.