Свидетели на свечеряването

Рада Александрова е родена в Свиленград през 1943 година. Завършила е гимназия в родния си град и след това изучава българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Професионалният й път включва работа като учител, библиотекар и журналист за Българското национално радио, както и за вестник "Студентска трибуна". Дълги години тя е била редактор на отдел "Поезия" в списание "Пламък". След политическите промени у нас, Рада става директор на Издателство "Иван Вазов" и работи във Министерството на отбраната.

Тя е автор на множество стихосбирки, сред които: "Златните момичета" (1972), "Невъзможно бягство" (1975), "Коприва" (1977), "За близкия човек" (1980), "Камък" (1985), "Сега разбирам" (1987) и още много други до 2020 година с творбата „Свидетели на свечеряването“.

Освен поезия, Рада Александрова публикува детската книжка “За Айя и други разкази” през 1980 г., а също така романите “Всяка вечер е петък” от 2001 г. и “Другия” от 2010 г. Творчеството й включва пиеси като: “Полегати дъждове” (1979), “Въздух за всички” (1988) и др. Нейни произведения са преведени на различни езици – руски, чешки, английски, немски и много други.

Според Марин Бодаков, Рада вижда изкуството като средство за свързване с другите хора чрез внимание, състрадание и любов. В нейните стихотворения любовта се проявява като форма на самопознание или тържество над живота.

Екатерина Йосифова подчертава уникалността й да улови всяка промяна във вътрешното Аз със завидна искреност. Според нея именно благодарение на тази способност читателят успява да открие чистота сред хаоса в съвременната ни поезия - качество единствено присъщо за творчеството на Рада Александрова.