От другата страна на вятъра

Рада Александрова е родена през 1943 година в Свиленград. Тя завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Професионалният й опит включва работа като учителка, библиотекарка и журналистка в Националното радио и във вестник „Студентска трибуна“. Дълги години е редактор на списание „Пламък“, а също така е директор на Издателство „Иван Вазов“ и служител в държавната администрация.

Александрова е автор на множество стихосбирки, сред които са "Златните момичета" (1972), "Невъзможно бягство" (1975), "Коприва" (1977) и много други до последната й творба "Къщата на Мери" от 2012 година. Освен поезия, тя пише проза за деца с книгата си "За Айя и други разкази" (1980) и романите "Всяка вечер е петък" (2001) и "Другия" (2010).

Творчеството й включва пиеси като “Полегати дъждове” (1979) и “Всичко се сбъдва” (1999). Рада Александрова има преводи на руски поети, а нейните стихотворения са били превеждани на различни езици – английски, немски, испански и др.

* * *

АКО МИ КАЖЕТЕ,
че това всичко
го измислям,
какво значение има.
Все пак успявам
да живея по този начин.

* * *
ЗАРАДИ

Заради самото съществуване.
Заради топлината,
излъчвана навсякъде.
Заради твоята ръка.
За цветята, които напират,
вкуса на плодовете.
Заради твоята ръка.
За нашето ускорено дишане.
Заради живота сам по себе си.
Ето мъглива планина, път
с серпентини, змийчета между тях,
облаци над нас, ветрове настъпват.
Заради твојата ръка.
За нежността при прощаване,
неговото плавно преминаване; кожата ти...
Може би желая да продължи
или може би нямам доверие вече...
Може би те няма или остават спомени:
легло готово за нас,
слънце пред къщата ни; очи уморени
от безцелно скитане…
Но все пак –
заради самия живот.

2005

* * *
КАКВО СЕ ИСКА

На Веселина Василева

Необходимо e спокойствие.
Да падне дъжд след него;
да поседиш край морето;
вълната да отнесе
кърпата ти;
да стана буря.
Гларусите да крещят както корабът потъвá -
или теб?
Изискват се червено цвете
и черна котка с бяло около носа -
малко съдче за пиене...
Леко трябва да бъде всичко:
тишината у дома на Мери…
Телефонен звън издалеч; приятели поканени;
вечеря със смях…
далечен любим човек
или детето близо до мен?
Книга под ръката ми
и гъвкавият привечер...

2011