Аз, Клавдий

Като автобиографичен мемоар, историята на римския император Клавдий бързо се утвърдява като съвременна класика след публикуването си.

Аз, Тиберий Клавдий Друз Нерон Германик, който доскоро беше познат сред приятелите и семейството ми с прякори като „Клавдий идиота“, „Оня Клавдий“, „Клавдий пелтека“ или просто „Кла-Кла-Клавдий“ - а най-вече като „бедния чичо Клавдий“ - решавам да споделя необичайната история на живота си. Започвам от ранното детство и ще продължа година по година до момента на значителната промяна, когато преди осем години, вече петдесет и една годишен, изведнъж се озовах в ситуацията на т.нар. „щастлива беда“, от която не успях да се освободя…

41 г. сл. Хр.

С физическа слабост и говорни проблеми, Клавдий е презрян от всички около него и смятан за идиот дори от собственото си семейство, което го срамува. Въпреки ограничената му роля в управлението на империята, той наблюдава внимателно дворцовите интриги и убийствата около себе си със знанията на учен историк. Под натиска на управлението на Тиберий и скандалите свързани с племенника му Калигула - покритият с лудост страх обграждаща всичко това - Клавдий остава незабелязан от обществото и така избягва насилието и заговорите.

Напук на очакванията, той успява да се издигне от сенките до най-престижната позиция в целия античен свят - тази на римски император.