Данаил Крапчев - първопроходецът

Въпреки всичко, Крапчев успява да създаде нещо, което мнозина биха определили като „българския Таймс“ – един вестник с високо качество, сериозна и професионална насоченост, който е едновременно успешен и достъпен за масите.

Книгата, която имате пред себе си, ще разкрие част от тайните на това постижение. Авторката Ирина Александрова и внучката на Данаил Крапчев Невена Маринова са избрали уникален подход: многогласие. В текста се изразяват съвременници, колеги и потомци. Сред тях ще чуете дори гласа на самия директор на „Зора“. Неговият стил е стегнат и ясен, без ненужни подробности, предаващ логична и интересна идея. Някои от статии остават актуални дори днес.

Спомняйки си за „Зора“ от 30-те години можем да кажем, че тя беше истинска европейска класика. Даже към края на XX век информационната й плътност все още впечатляваше. Новината бе отделена от коментара; фактът – от личното мнение; по начин толкова категоричен, какъвто ние като студенти май така и не усвоихме напълно. Под термина "новина" нямам предвид дребнавостта или провинциализма - явленията бързо навлезли в медиите у един от най-любознателните народи на Балканите. Напротив! Вестникът на Крапчев представяше света ярко и разнообразно с кореспонденти в Лондон, Париж, Рим, Берлин и Женева. Спомням си как попаднах даже на дописка относно смъртта на известния испански тореадор Игнасио Санчес Мехиас – човек вдъхновил Гарсия Лорка за една велика елегия.

Бойко Василев