Демостен и публичната реч

Дванадесетата книга от поредицата "Философия за всеки" представя Демостен (384-322 г. пр.н.е.), атински оратор, политик и философ, който е единодушно оценяван като „съвършен оратор“ от Цицерон и стандарт в ораторското изкуство според Квинтилиан. Той произхожда от заможно семейство, но рано започва да се самообразова с произведенията на Платон, Аристотел и Исократ, за да може сам да защитава правата си съгласно тогавашните закони. В младежките си години работи като съдебен оратор (логограф), а по-късно влиза в политиката с цел да използва силата на публичната реч в защита на демокрацията. Запазени са около 60 негови речи, най-забележителните от които образуват цикълът „Филипики“.

На границата между двете епохи Демостен е почитан за красноречивостта си. По време на разцвета на византийската литература той получава критика за републиканските си идеи; през времето на Френската революция обаче именно тези идеи го възвеличават. В наши дни пък често бива игнориран, за да не се усложнява Македонският въпрос допълнително.