Хуманизъм и терор

Книгата "Хуманизъм и терор" е написана от Мерло-Понти след края на Втората световна война и публикувана през 1947 година. Това е момент в живота му, когато комунистическите идеи го привлекли повече отколкото неговия приятел и състудент Жан-Пол Сартр. По това време концепцията за революционер включва осъждане на настоящето в името на бъдещето, което все още не е реализирано, но се приема като по-истинско от текущото положение. Все пак, възгледите на Мерло-Понти бързо започват да се развиват в противоположна посока. В неговите теории особено внимание се отделя на значението на двойствеността, неопределеността и многозначността. Революциите в книгата са разглеждани като положителни и истински само по време на тяхното начало.