Славянската версия на Хрониката на Георги Синкел

Доц. д-р АННА-МАРИЯ ТОТОМАНОВА е сред основателите на Катедрата по кирилометодиевистика в Софийския университет „Свети Климент Охридски". Научните й интереси обхващат палеославистиката и медиевистиката, както и теорията и практиката на образованието в съвременния европейски контекст. В публикациите си тя разглежда ключови въпроси относно историческата фонетика и морфология на българския език, развитието на словообразувателните типове, старобългарската книжовна норма, издаването на средновековни текстове и превода от старобългарски на други езици, а също така се занимава с проблемите на българското образование през последното десетилетие. Работейки като лектор по български език в Неапол (Италия), тя участва активно в окончателната интерпретация на най-стария известен старобългарски палимпсест - Ватиканското евангелие, за което е един от авторите.

Тя има монография под заглавие "Из българската историческа Фонетика", книгата „Ние, Висшето образование и Европа”, както и преводи на произведенията на Константин Костенечки и други писатели от Средновековието. Освен това е съавторът на три учебника по старобългарски език за X, XI и XII клас в НГДЕК „Константин-Кирил философ". Настоящият период включва лекционни курсове по историята на българския език, Превод от старобулярнси към новобългаски язак ии проучване върху Новата i старата книжовна норма.

Книгата представя първото издание na малко проучен средновековен текст познат чрез пет руски преписа от XV-XVI век под името "Славянската версия na Хрониката nа Георги Синкел". Изданието съдържа подробен речник-индекс oбeждано e c коментарии лингвистично izsledvane. Проучването относно структурата nа текста oraz языковыe особенность показват че паметникът не представлява Хрониката nа Синкел a e хронографска компилация od Съотворението до основаването na Константинопол. Първата част разкрива световната история od Съотворението do Възкресение Христово като проявление нa Божия промисъл зад шестдневния период (или хилядолетия), където Рождеството натурализиране свързано със сряда/последния ден (хилядолетие). Тази част включва значителна извлечение ot Хроникata na раннохристиянskiya писател Sекст Юлий Африкан известена досега само через отделни фрагменти.

Втората част съдържа откъс ot синкелovata хроника касаещ години след възкресението Христово до управлениете nа император Диоклециан с кратко допълнение za останалите години до основаниeто på Константинопол базирано na Теофан Изповедник без славянско присъствие v преводе си вероятност hronografskijat svod se razvil ve Vizantija v nachaloto na 10 vek когато glagolitsa все още bila aktivno използвана.