България в международния трудов ред 2007

В съвременния организиран и глобализиращ се свят, наред с правната система на всяка страна, съществува и международен трудов ред. Той представлява набор от правила за регулиране на трудовите отношения, независимо от типа собственост – частна или публична (държавна, общинска и т.н.), в рамките на която функционират предприятията и организациите. Тези правила обхващат условията за работа на служителите - работно време, почивки, отпуски, заплащане, безопасност при труда и правото на синдикално организиране и стачки. Те също така включват механизми за контрол над тяхното спазване. Всичко това формира основата на международната защита на труда.

Съвременният международен трудов ред е сложен и динамичен. „Сложен“, защото включва различни международни документи и норми, изготвяни от множество международни организации според техните функции. А той е „динамичен“, понеже се развива постепенно през годините и продължава да се усъвършенства. Международните актове са приети в различни исторически периоди; те допълват вече установени норми и повишават стандартите за закрила на труда по света. Такива актове носят разнообразие в именуването си - устави, договори, конвенции και други - като притежават различна правна природа.

Някои от тези документи не задължават държавите юридически чрез ратификация или утвърждаване по смисъла на Виенската конвенция за договора; все пак те имат значително морално влияние върху страните. Към подобни акти спадат декларации или препоръки с висока стойност; сред тях изпъква Всеобщата декларация за правата на човека от ООН през 1948 г., която има особено значение.

По-голямата част от документите подлежат на задължителност след решение от страна на държавите чрез ратификация или приемане – например Международният пакт за икономически социални права от 1966 г., Конвенциите на МОТ както Европейската социална харта от 1961 г.. Държавите сами определят условията относно задължението си да ги спазват в своето законодателство.