Шеста директива за прилагане на ДДС. от 17 май 1977 г.

Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е в сила във всички държави от Европейския съюз. Преди внедряването на Общата система на ДДС, единственото изискване беше хармонизацията на националните данъчни закони, включително и тези, свързани с ДДС. На ниво основно законодателство, правното основание за такава хармонизация се съдържа в член 99 от Договора за създаване на Европейската общност. Този член насочва към необходимостта от унифициране на косвените данъци, които влияят върху функционирането на Общия пазар и неговото развитие.

Основополагаещият документ за хармонизацията на режимите по отношение на ДДС в страните-членки е т. нар. Шеста директива относно ДДС. В нея са формулирани принципите за неутралност при косвено облагане и защита конкуренцията вътре в единния европейски пазар.

На практика първият принцип предоставя право на предприемачите да ползват данъчен кредит, а вторият осигурява свободна конкурентоспособност между фирмите, регистрирани в различни държави-членки.

Историята на ДДС в ЕС до 1993 година започва с приемането през април 1967 г. на две директиви, които заменят разнообразните оборотни данъци с един общ многоетапен и некомулиращ налог върху оборота. Първоначално те само задават основната структура без да определят конкретни ставки или покритие – това остава задача за отделните страни-членки.

Тази ситуация продължава до май 1977 г., когато се приема Шестата директива относно ДДС, която установява единен обхват за налога и позволява точното изчисление какъв принос има всяка страна към ресурсите на Общността. Въпреки това тя оставя множество възможности за изключения и отклонения от стандартния обхват на ДДС по преценка на страните-членки и не дефинира задължителни ставки, което води до значителна вариация днес.