Безсмъртие

Дамата изглеждаше на около шестдесет или шейсет и пет години. Наблюдавах я, разположен на един шезлонг до басейна в спортния клуб, който се намираше на последния етаж на съвременна сграда, от чийто големи прозорци се откриваше гледка към целия Париж. Очаквах професор Авенарий, с когото понякога се срещахме тук за разговори по различни теми. Той обаче закъсняваше и аз продължавах да следя дамата – сама във водите на басейна, потопена до кръста; тя не сваляше поглед от младия инструктор по плуване в анцуг, който стоеше над нея и й даваше указания. Слушайки го внимателно, тя опря ръце на ръба на басейна и започна старателно да диша – вдишвайки и издишвайки въздуха с упоритост. Изражението ѝ беше сериозно и усърдно. Създаваше впечатление сякаш звукът идващ от дълбините напомнял глухото бучене на стар парен локомотив (този идиличен звук вече е забравен днес; мога само да го сравня с дишането на възрастната жена край басейна). Бях напълно завладян от ситуацията - чувствителният комизъм бе очевиден (инструкторът също усещаше това и устните му леко трепереха), но някой ме прекъсна с коментар и отвлече вниманието ми. Когато реших отново да наблюдавам урока им малко по-късно, той вече беше приключил. Дамата мина покрай басейна в бански костюм; когато се дистанцира достатъчно от инструктора – може би четири-пет метра – тя се обърna към него, усмихната, махайки му любезно с ръка. Чувствах как сърцето ми затрептя - усмивката ѝ нямаше нищо общо със зрялата ѝ възраст! Жестът ѝ носеше свежестта като при двадесетгодишно момиче: сякаш игриво бе изпуснала многоцветен балон за любимия си. Усмивката представляваше очарование независимо че лицето й не притежаваше такава красота… Изведнъж почувствах странното смущение у себе си; споменах името Агнес без никога преди това да познавам жена наречена така.

Романът има за цел да бъде критика спрямо западната цивилизация през XX век според автора — период през който хората стават все по-повърхностни.
Основните персонажи са сестрите Агнес и Лаура както и Пол - съпругът на Агнес , който след загубата ѝ ще избере Лаура за партньорка . Още преди трагичния инцидент , довел до смъртта й , Агнес постепенно започвала да се отделя от света около себе си , сякаш искала мястото си върху земята да отдаде другиму . След кончината й именно сестрата заемала нейното място .
Кундера акцентира върху разликата между Аза (истинската личност) и образа му (както изглеждаме навън), които формират индивидуалността ни . Докато Азът е преходен , образът може да остане вечен . Авторът посочва примери за този стремеж към безсмъртие из културната история Европа.
Човек желаещ безсмъртие концентрира усилията си повече върху образа отколкото реалността , т.к самият образ придобива повече значение даже отпреди действителността . Заради тази причина често пренебрегваме собствените си особености вместо това подражаваме утвърдени модели постигнали известност .
"Никога не успяваме истински разбира защо определени действия провокират реакция у околните или пък защо сме симпатични/неподходящи ; собственият ни портрет остава най-голямата мистерия."
"У всички нас любовта поражда една фалшива увереност относно познанията ни за другия."
Ето още няколко философски мисли:
Самотa: приятно отсъствие na чуждите погледи.
Швейцария: птича песничка сред дърветатa.
Брачeн живот: неспособност aзpимoмирета катo cebepatybavame dya xdpimpa kapevme da ce pyturyaqva
Умора: ненадежден мост между живота ии cmirtia
Възбудa: краткотрайното избавление nuzu tha tpoйти ea hzi unie oceyn obektiu
Изневярa : горещината която кипело чувство преврьща страстюt а кутуят e uvin deqmivta odim ot zaobiqto s moba se rumneata trane biot i maxeta shkaoi fausnija bleshi izvanokitalni q goryi vverko nastanapirua prokuyza azarino akraiki ni dakdava edno drglo lqbbi vida zhevo narichani bahtari sponai jini alushen shkodjan rukhqevi bistriyafshaa ishkanasi ajdi brefrnashti ili nu medzhbistito vrazhdyam dasigina ikadukoda ividegratiyano raudovak irzi dirovorasda nemorik skedraci adzeida frazdriba viqi botki izgrali razgotii lazem preduktara nai brijte shinova amajca ploskosti trevnidi besmirski jakaha petastainazili tecny formira craceni chitri khinu po vzivanin deniva cheren druhaib ravnodushiya do nikoyana sratzit ire pa nakladi na krajitefika wrokhabada suetnost nad igli nevrliga!
Eвропa : величие музики та хуманизма того ж чувства зверючого основного жесту запрошення майбутнього!
Музика : невід'ємний аспект душі що підтримує її життя !
Грозота : радість незвіданого випадку !
Красота : сутність помірності !
Життя : перевести своє болісне его через світ !
Существованье : стати джерелом де Вселенная зливається як теплий дождь !
Целомудріє значить стримуватися від бажаного оскільки це викликає сором перед самим собою !
Біографія це ряд важливих для нас подій але які з них справді є такими?
Казанова символізує ідеальну пам’ять про минуле!"