Животът е другаде

"На стената на Сорбоната студентите са написали, че животът е другаде. Пърси Биш Шели, който е на двайсет години и идва от Лондон, знае това много добре. Той пътува за Ирландия, където хората протестират активно и носи със себе си стотици брошури и прокламации – символи на неговото желание да се включи в истинския живот.

Истинският живот обаче се проявява в действията на студентите, които изваждат павета от улиците, обръщат коли и строят барикади; тяхното навлизане в света е величествено и шумно, осветено от огньове и придружено с експлозии на сълзотворен газ. Споменът за Рембо е болезнен – той мечтаеше за барикадите по време на Парижката комуна без никога да ги види лично от родния си град Шарлевил. Но през 1968 г., хиляди последователи на Рембо изграждат свои собствени барикади и зад тях отказват всякакви компромиси с досегашните власти. Човешкото освобождение ще бъде или напълно постигнато, или няма да има такова.

В същото време, само километър по-далеч отсреща край Сена предишните властелини продължават живота си незаинтересовано и възприемат звуците от Латинския квартал като нещо далечно. Студентите отбелязват „мечтата е реалност“ върху стената, но сякаш действителността (барикадите, отсечените дървета и червените знамена) съдържа нещо нереално – тя изглежда като част от нечии мечти.

„Животът е другаде“ излиза първо на чешки в Канада през 1969 година след което се публикува във Франция през 1973 година , когато печели наградата „Медиси“ за чуждестранен роман."