Философия на времето

Разбирането на времето е дотолкова вградена част от нашия естествен език, че често не осъзнаваме колко присъства то в ежедневието ни. Чрез изразите, свързани с времето, предаваме всяко чувство за продължителност, всяка идея за промяна и всяко очакване или действие. Не можем ли да кажем, че използваните думи автоматично предполагат наличието на време? Как бихме могли да си представим усещането, мисленето или действието извън контекста на времевата рамка? Затова смятам, че опитът да се дефинира времето само чрез средствата на човешкия език е безуспешен. Времето прониза съществуването ни.

За постигане на ясно и задълбочено разбиране за времето вероятно са необходими сериозни теоретични анализи. Все пак изглежда, че тяхната сложност и многопластовост няма да доведат до желаното познание сами по себе си; обаче могат да служат като добра основа за него. Такова разбиране може да бъде постигнато единствено след последваща концептуализация, която синтезира предварително натрупаните теоретични знания.

В настоящия труд е следвана именно тази концепция.