Посмъртна изповед/Денчо Знеполски

Спомените на Денчо Знеполски не са записани от него, а са изразени в разговори и разказвани спонтанно при различни обстоятелства. В продължение на повече от две десетилетия магнетофонната лента е съхранила негови речи на официални мероприятия, поздравления и съболезнователни послания, както и воспоминания пред студенти и работници. Той е водил обикновени, но значими разговори по време на семейни вечери или в градината, което допринася за разнообразния стил в представените текстове.

Неговото слово най-често е просто, но напълно искрено – отражение на честен и открит човек. Имената, които споменаваше, бяха малко; той много ценеше хората около себе си - изглежда сякаш рисуваше случките с голям замах или пък беше в hurry; остава само да предполагаме... Денчо бе истински трънчанин и гордо носеше това звание.
Мария Знеполска