Животът без музика

Днес е сложно да се общува по човешки, а още по-трудно – да се изразява това в писмен вид. Стиховете на Людмила Миндова в настоящата книга, независимо дали звучат като шепот, мълчание или вик, са точно такива. Те преминават през вътрешните ни бариери и излизат навън, там където лудият на булевард "България" играе ролята на регулировчик в живота. След това отново насочват погледа си към вътрешния свят, където трябва да внимаваме да не загубим своята човечност. Двата свята – този във нас и този извън нас – се пресичат. Всъщност те представляват единен свят: светът на поезията, където „онзи, който няма нищо, притежава всичко“. /Силвия Чолева/