Стъклена кожа. Поезия

Ако метафората представлява Цветето на поезията, то творчеството на Йордан Пеев може да се оприличи на Градината от цветя. Новата книга на младия писател потвърджава впечатлението, че в българската литература разцъфтява талант с изключителен усет за магическите възможности на метафората да създава нови художествени реалности. Този поет показва дълбоко уважение към безплътните, но мощни същества – думите. Вероятно именно затова те му отвръщат с щедрост и ритуално отношение към тях. Имам чувството, че понякога получава повече от това, което е очаквал. Дай Боже всекиму! В началото на своя творчески път той действително изглежда като избран любовник на една от дъщерите на великата Дама - Поезията.

Важно е да подчертая, че не става дума за случайно или краткотрайно преживяване. Това е съдбоносна връзка със всички рискове, произтичащи от всеотдайността и верността ѝ. Нимфите на Поезията не прощават горделивостта и забравянето за собственото място сред тях. Нямам основание да смятам поета за уязвим към тези недостатъци; обаче считам важно да спомена това, тъй като подобни черти са познати като широкоразпространени явления и могат лесно да заразят.

Освен непоклатимата вярност към непредсказуемата съдба на поета и благосклонността на капризните думи спрямо неговото творчество, още един аспект ме кара да вярвам в бъдещето му като автор – интуитивното (не предизвикано или внушено) обогатяване и задълбочаване темите в неговите произведения. В новата книга йордан Пеев представя стихотворения с остър социален заряд, граждански дух и философска дълбочина – читателят ще ги открие лесно. Те не са просто пунктове в списък за награди; те са важни детайли, които ще запазят името му живо във времето.

Петър Анастасов