Тамбос

Людмила Миндова се движи на границата между личното и политическото, в момент на болезнено съприкосновение, което изглежда е единственото възможно писане днес. Тук, където „историята ме застига“, а детството ми бива разпродавано от тези, които... В нейната поезия присъстват гняв и уязвимост, крехкост и съпротива – етика и поетика с повече средноевропейски нюанси отколкото местни. Освен това, тя представя внезапни чудеса от ежедневието, подобно на любимото ми кратко стихотворение „Облак“.

Георги Господинов

Стихосбирката на Людмила Миндова обединява политически и социален контекст с лиричност. С прецизен анализ тя разгражда света около себе си на шокиращи и вдъхновяващи компоненти, като едновременно придава душа и смисъл чрез страстна изразителност, която не подлежи на обикновена класификация. В едно от най-известните си произведения „Лимоните“ Еудженио Монтале описва трепета преди да бъде разкрита велика тайна. Людмила Миндова нарича този трепет „тамбос“ – гръцки термин за „учудване“, “смайване”. Докато Монтале спира преди да познае тайната в своето стихотворение, в творбата й "Тамбос" учудването присъства както преди така и след знанието; то носи тъга, но също така ярост, сила и ново удивление.
Нева Мичева