Критика на чистия разум

"Критика върху чистия разум", според самия Кант, представлява трактат за методологията. Революцията в мисленето, която той въвежда във философията чрез своя трансцедентален подход, е сравнима с революционния метод на Коперник в астрономията. Тази промяна се състои в това, че предметите трябва да се адаптират към нашето познание, вместо познанието да бъде подчинено на предметите. В първата част на "Критиката", наречена трансцедентално учение за елементите, Кант разглежда пространството и времето като основни принципи на сетивното възприятие; обсъжда чистите разсъдъчни понятия (или категории) като формални условия за интегриране на разнообразието от опит в синтетично единство на съзнанието; анализира синтетичните съдържания a priori произлезли от чисти понятия като основа за метафизиката; и най-накрая говори за идеите като концепции на чистия разум, които интерпретират опитното познание спрямо една абсолютна тоталност от условия и служат за преход към безусловното. Учението за трансцеденталния идеализъм е свързано с тези идеи. Според Кант тезисите и антитезисите при антиномиите са валидни поради различните перспективи - тази относно света във времевото и пространственото измерение и другата – относно света такъв какъвто е сам по себе си. Втората част на "Критиката" представя учението за трансцеденталния метод, което изследва формалните условия необходими за изграждане на завършена система от чистия разум.

Размислите на Кант са сложни, дълбоки и абстрактни; те притежават значителна взаимовръзка и усложненост не само по отношение на философската им природа, но също така що се отнася до езиковото оформление и стила му."