Елена и философите. Ескизи към една Философия на нежността . I

Философията, която предполага множествеността на Аз-а като деликатна и разнообразна, но все пак концентрирана в единен фокус, отдавна се пита заедно с Пиндар защо "всички често имаме нужда от полъха на нежни ветрове".

Ако приемем, че човекът не може да съществува без красота, то е необходимо да уточним за кой индивид и коя историческа епоха говорим. Според Камю нашето време стреми да изгони Елена и игнорира красотата - в контекста на гърците, които толкова жадуват животните удоволствия, че навсякъде около тях се усмихва образът на Елена – идеализирания символ на техния начин на съществуване (според Ницше в "Раждането на трагедията"). Въпреки това мраморните бюстове на Елена не предават тази усмивка и дълги периоди красотата не е била представена като идеалното проявление на живота. Разликите и сходствата между възприятията за красиво през различни времена са особено значими за философската естетика при опитите ѝ да разбере преживяването в неговото историческо конкретно значение тук и сега относно необходимостта от красота.