*Гробище за домашни любимци

Полицията пристигна късно следобед. Те разпитаха Луис, но не изразиха никакви съмнения относно неговите показания. Пепелта все още беше топла и огледът не можеше да започне. Луис отговаряше внимателно на въпросите, а обясненията му явно бяха убедителни за служителите на реда. Разговорът се водеше на поляната, като той носеше шапка. Ако ченгетата забележат белите му коси, вероятно щяха да се усъмнят в него, което би могло да има сериозни последствия. Допълнително предимство бе фактът, че той имаше груби градинарски ръкавици, които скриваха ранените му ръце.

Той играеше пасианс дълго след полунощ. Тъкмо когато за пореден път обърна картите на масата, чу как задната врата се отвори.
„Каквото посееш, това ще пожънеш - помисли си Луис Крийд.
Чу бавните стъпки приближаващи се към него и продължи да гледа картите без да се обръща. Видя дама пика и я покри с ръка.
Стъпките спряха зад него.
Настана тишина.
Ледена ръка го докосна по рамото; гласът на Рейчъл звучеше дрезгаво, сякаш гърлото й беше затрупано с пръст.
- Скъпи - произнесла тя тихо.

Няма нищо заплашително за семейството на Луис Крийд в новия им дом в Мейн. Зад къщата минава писта към малкото гробище за домашни любимци.
Може би е тъжно място... но безопасно е там. Няма да завладява сънищата ви или да ви буди със страхлив писък и потопени в ужас зловещи предчувствия...