Здрач на разсъмване

Цветята започнаха да се издигат от почвата. Не само няколко, а всички без изключение. Те се върнаха обратно към клоните, откъдето бяха паднали преди малко. Това бе виелица в обратна посока. Нежните им листенца леко докосваха лицето ми.

Отново избухнах в смях – неконтролируем и радостен, който разсейваше страха ми и го заменяше с нещо приятно.

След минута дърветата отново бяха покрити с розови и бели цветове както по-рано, а всичко около мен беше спокойно.

Чувствах, че Бени не е затворен в дървото. Тази необичайна ситуация не съответстваше на нито една от езическите или традиционните християнски вярвания. Но той все пак беше наблизо; знаех, че не си е заминал завинаги. Бени бе тук и когато дойде времето за мен да премина там, където той и Елън са отишли, трябва просто да вярвам, че ще мога да ги намеря... И тогава със сигурност щях да ги срещна отново.