Стигмата върху психичните разстройства в България

Книгата е разположена в сферата на медицинската социология и здравеопазването, като основният акцент на изследването е как стигмата се вписва в контекста на заболяването и начина, по който хората живеят с болестите или психичните разстройства. Подобни проучвания започват да се развиват след Втората световна война, когато подобрението на жизнените условия и редица медицински иновации (като масовата ваксинация и откритията за антибиотиците) водят до увеличаване на продължителността на живота. С това внимание започва да се обръща към хроничните заболявания – те стават централна тема за анализ. Досега фокусът е бил върху остри и спешни състояния, но постепенно вниманието преминава към хроничните болести. Според Дейвид Армстронг, медицината променя своя подход от разглеждане на болестта единствено като биомедицинска реалност с органично обяснение към осъзнаване, че заболяванията са интегрирани в начина на живот, практиките и идентичността на индивидите. Това разширява полето на медицината до нови територии - социалната медицина.

В този контекст социологията на медицината напредва чрез изучаване не само условията за живот, но също така социалните фактори зад заболеваемостта. Освен това тя започва да изследва как хората преживяват своите заболявания и как тези състояния влияят върху ежедневното им функциониране и идентичност.

Авторката Вероника Димитрова проучва измененията в личната история вследствие от наличието на болест; тя разглежда опита от самото заболяване през очите на пациентите както и моделите за адаптация, справяне с трудностите и промяната в живота след получаването на диагноза.