Душата на образа

Образът притежава душа. Художествените творения създават изображения, които получават независим живот извън техния автор. Те могат да просъществуват дълго или кратко време в зависимост от тяхната жизненост и привлекателност. Тези образи имат собствена душевност. В диалога си „Федър“ Платон заявява, че „всяка душа е безсмъртна, тъй като всичко, което се движи самостоятелно, е безсмъртно“. Артистите улавят както човешката, така и природната душа и се опитват да разгадаят нейната трудно уловима и вечна същност; те я възприемат по-скоро интуитивно отколкото рационално, стремейки се да я представят в различните й форми чрез словесни или визуални метафори, символи и алегории, зад които често стоят архетипни послания.

Творбите на художниците не само изразяват форма; те предават човешките чувства, страсти и наблюдения. Те улавят дори най-фините вибрации на живата природа – в пейзажите и натюрмортите търсят нейното удивително превъплъщение с желание да усетят нейното дихание. Затова ги интересуват основно аспектите на одухотворената природа и природосъздадения човек – огнената сила на живота, която вдъхва дух на материята. Независимо от индивидуалността си художниците следват сходни подходи към художествената и нравствената енергия на образа; затова във своето творчество винаги търсят душата му с надеждата да осмислят способността му за приемане на разнообразие от форми.