Пулсации. Поезия (с картини и рисунки на Ивайло Мирчев)

В творчеството си Ивайло Мирчев често използва композиционния метод да разделя картината на хоризонтални секции, по които разполага редици от дървета или къщи. С това той изглежда търси баланс между небето и земята. Използването на концепцията за infinito като инструмент за изразяване на време и продължителност, а също така за преливането на форми в иначе спокойните пейзажи, е типичен стилов похват за художника. Светлина, прозрачност, хармония и драматични контрасти… „Видимостта“ преминава през вътрешното възприятие на артиста. В мотивите, които може би изглеждат незначителни, се съдържа частица от „божественото намерение“. Вероятно затова образът на Храма толкова често присъства сред акварелите на Ивайло Мирчев? Между него и Иван Гранитски има дълбока духовна връзка. Така стихосбирката може да бъде интерпретирана като поетичен диалог между двамата автори.
Иван Маразов