В света на ръкописите

В епохата на средновековните ръкописи

След като Гутенберг направи своето откритие през 1454 г. и печатната технология напредна, издаването на книги стана възможно в хиляди идентични копия на относително ниска цена. С развитието на Интернет многомилионните тиражи станаха нещо обичайно. В противовес на това всеки византийски и славянски ръкопис остава уникален артефакт (уникум), тъй като няма друг подобен, който да му съответства напълно. Както при всички редки предмети, писмените ръчно изработени книги са много ценни. От съвременна перспектива можем да кажем, че те представляват луксозен продукт; например голяма книга от пергамент с размери около 30 х 40 см и съдържаща приблизително 400 страници е струвала между 14 и 26 златни монети. Преписвачите Григорий и Йоан от X век, работещи за архиепископа Арета, оценявали труда си по преписване на един ръкопис на стойност от 6 византийски номизми – сума, която в контекста годишния наем за магазин в централната част на Константинопол е била равна на 38 номизми. Това показва колко значима е била стойността дори и за един обикновен ръкопис в сравнение с тези предназначени за императора или патриарха (Целикас, 1985).

През Средновековието книгите с богато украсени декоративни илюстративни елементи се считали за по-скъпи; това налагало участието не само на писачите - които често не били професионални калиграфи - но също така и декоратори и миниатюристи. Завършеният ръкопис могъл да бъде притежание или закупуван само от влиятелни личности в йерархията на средновековното общество (например Псалтирът от Лондон, Британска библиотека, АМ. Мз. 19352 от 1066 г., произведен в Студийския манастир в Константинопол).