Парапет за душата

"Стихотворения, които изразяват дълбоки чувства с неочаквана визуализация и интонации от тих шепот до силен вик. Те съчетават красота и болка, рисувайки апокалиптични сцени, които те завладяват и влекат в своето могъщо поле. Тези картини не просто показват забавени спомени от личния опит; те са като увлекателен филм, в който е скрит загадъчният „25-и кадър“, целящ да внуши на подсъзнателно ниво – но не за да подлуди зрителя, а за да го осветли с любов и милосърдие." – Надя Попова

Записки от личен дневник:

Когато предците са достойни личности,
фамилното име носи тежест.
Тази тежест става още по-голяма,
когато предците притежават талант и дух.
Много примери можем да видим:
до величествения дъб расте слабо дръвче...
Сравнението е неизменна част...
И си припомняме как Л. Н. Толстой
реагира на злобната забележка
за бледото продължение на рода му.
Поглаждайки брадата си, той спокойно отбелязва:
„Да, очевидно природата си почива“...
Но когато потомството надвиши родителите
по интелект, дарба и чест –
тогава природата празнува
пред красотата и мощта
на семейното дърво!
Останалото остава гора..."