Само тази България

„...Имам чувството, че виждам и чувам тази народна душа, сякаш я държа в ръцете си и я топля... Ами! Топля я! Съмнявам се, че сама бих могла да го направя... Но ако сме ЗАЕДНО? Както моите предци от тракийския род Чавдарово-Няголов... Те гледали нагоре към Сакар, когато камбаната звънне или сватбарската гайда запее - не започвали сватбата, докато не дойде Войводата Големият Жеко, мой далечен прародител. Той ги е научил на това - Празникът е истински само когато всички са заедно. И той слиза да дари младоженците, а всяка булка подготвяла специална даровна риза за него в своето зестре - от осем платна вместо четири, както било обичайно; защото Войводата бил важен човек и не можел да носи просто каквато и да е риза... Хорото се люшкало, гайдата звучала… Не се страхували – Войводата бил с тях и били заедно!...
Тази книга представлява моята дълго потискана въздишка, читателю. Горчиви са тези 87 избрани нови песни; те нямат весело настроение нито патетичен марш. Ритъмът им е бавен и тъжен – като мъжкото хоро на мълчание или женската ръченица играна край огнището с икона пред гърдите… Подобно на звука на българските църковни камбани – ако те „удрят" в сърцето ти, значи със сигурност си ги чул...”

- откъс от предговора