Книгата на Бек

„Книгата на Бек“ е разглеждана от някои като роман, от други – като сборник с разкази, а трети я възприемат като художествен пътепис. В значителна част от произведението Джон Ъпдайк описва своето пътуване из Източния блок през 60-те години на XX век. По това време американският автор е бил официално приет в Русия, България и Румъния като посланик на изкуството, където творбите му вече са били превеждани и името му е било широко известно.

В резултат на това пътуване Ъпдайк създава един от най-вълнуващите си текстове, в който споделя впечатленията си от известната среща с Блага Димитрова. Историята за пръв път се публикува в списание „Ню Йоркър“ през 1965 година и досега не е била включвана в книга у нас. С разказа „Българската поетеса“ той печели наградата „О’Хенри“, което поставя основите на една интересна мистификация в съвременната литература – трансформацията на Ъпдайк в белетриста Хенри Бек, неговото алтер его.

В „Книгата на Бек” Джон Ъпдайк представя богато изображение на културния живот както на Изтока, така и на Запада. За българските читатели тя има особено значение – между страниците ще намерят познати фигури, ще се идентифицират с определени образи или ще открият персонажи, които изглеждат абсурдно далечни през погледа към миналото.

ДЖОН ЪПДАЙК (1932–2009) остава едно от най-забележителните имена в американската литература. Той е писател, поет и критик с над петдесет книги зад гърба си. У нас е известен със заглавия като „Заеко, бягай“, „Кентавърът“, „Ожени се за мен“, „Двойки“, “Вещиците от Истуик“ и др. Носител e na множество литературни отличия и единственият сред тримата автори печелили наградата “Пулицър” за художествена литература повече от веднъж.