Драган Цанков. Русофоб и русофил

Драган Цанков е един от значимите обществени и политически фигури в България преди Освобождението и през първите десетилетия след него, до началото на XX век. Неговият динамичен живот и активната му роля като политик го правят спорна личност в българската история. Поради недостатъчното количество негови лични писма и автобиографични материали, се налага да се използват чуждестранни дипломатически архиви за по-пълно разбиране на неговата борба за църковна и политическа свобода. След Освобождението той проявява последователност в игнорирането на българските монарси - княз Александър I Батенберг и цар Фердинанд Сакскобургготски.

Делото на Драган Цанков е многопластово с противоречиви оценки както от поддръжници, така и от опоненти. В началото той демонстрира яростен патриотизъм и русофобия, отказвайки да приеме руската имперска политика спрямо България. Обаче в по-късните години от своята кариера става открит русофил, дори приемаща страна за Русия с цел обслужване на нейните интереси. За услугите си получава значителна сума - 20 000 франка еднократно плюс годишно възнаграждение от 40 000 рубли „персонална помощ“, а също така допълнителни 12 000 рубли за публикуването на статии срещу българския княз и правителство. Именно тук идва трудността при оценката на действията му: въпреки известната му трансформация от русофоб към русофил, той остава запомнен като "строителя" на съвременна България."